Важно е да се докажат основните енергийни параметри на стандарта още на етап проект
Пасивните сгради набират популярност с първите проекти в България. Те са истинско предизвикателство както за инвеститорите, така и за всички проектанти в строителството. Наред с всички изисквания, на които трябва да отговаря една сграда, сега се нареждат и онези, които трябва да сведат общата консумация на енергия до нива, близки до нулата.Противно на очакванията тези допълнителни изисквания не са в разрез с функционалността, комфорта или общата естетика на архитетектурата. Нещо повече – постигат се нетрадиционни и завладяващи резултати.
Всеки проект започва с първоначалната идея на инвеститора – къща, офис сграда, детска градина или супермаркет. Той възлага проекта с изискванията за спазване на стандарта за пасивна сграда, защото е запознат с безспорните предимства, които тозистандарт му дава. От този момент нататък отговорността пада изцяло върху проектантите: архитект и екип от инженери.
Кое е новото в проектирането на сгради, които отговарят на стандарта за пасивни сгради? Амбициозната цел, която целият екип си поставя, е да постигне още в проектна фаза доказването на основните параметри на стандарта. Това са годишната консумация за отопление под 15 kWh/м2 и пълна годишна консумация за всички нужди под 120 kWh/м2. В повечето случаи възложителят поставя това условие и иска да се увери, че целта се постига по най-икономичния и целесъобразен начин и че накрая наистина стандартът е покрит. Нещо повече – след като се построи сградата, ако са спазени всички изисквания, той може да получи сертификат за пасивна сграда.
Всичко това налага проектантският екип да ползва допълнително нови методики за проектиране. За тази цел е създаден изчислителен софтуер, който третира пълния енергиен модел на сградата. Най-използвана в Европа е методиката, въведена от Passivhaus Institut Darmstadt, наречена PHPP (Passive House Planning Package). При нея в обща калкулация влизат всички елементи на сградната обвивка, прозорците и засенчването им, вентилационната система с рекуператора, електрическата и ВиК системите, с една дума, всички онези теми, които имат отношение към цялостното енергийно поведение на сградата. По такъв начин още в проекта се следи за това дали се постигат задължителните изисквания на стандарта, или са нужни още допълнителни мерки. Такива мерки могат да бъдат: допълнително минимизиране на външната повърхнина и постигане на по-компактна форма; добавяне на топлоизолация по стени, покрив и плоча към терена; увеличаване/редуциране на остъклената площ за допълнителни пасивни слънчеви печалби или, от друга страна, проблеми с прегряване на помещения; контрол на слънцезащитата в проекта; залагане на рекуператор с по-висок КПД и много други. По време на целия проектантски процес се следи в детайли как всички тези мерки дават своя резултат в общата консумация на енергия.
От друга страна, параметрите от проекта на сградната обвивка и вентилационната техника, които най-общо се характеризират с общата стойност U на топлопреминаване на елемента, съставящ сградната обвивка, имат своята цена. Колкото по-високи са изискванията към тези елементи, толкова по-скъпо ще струва строежът. Ето защо е много важно по време на проектирането да бъде следен и бюджетът, така че крайното оскъпяване на строителството за постигане на пасивния стандарт да не бъде повече от 10 – 15%. Това именно е задачата на проектантите – да спазят стандарта по най-икономичния начин.
От изключителна важност са и детайлите. Правилната инсталация и местоположението на изолацията, прозорците, специалните фолиа за въздухонепроницаемост, както и позицията на всеки елемент от вентилационната техника са задължителни. Така се предотвратяват бъдещи проблеми, а от друга страна, се извлича максимална ефективност от всички съставни елементи на системата.
В България до момента не можем да се похвалим с високо качество на строителството. Пред строителите обаче се изправят нови предизвикателства. Идва времето, в което крайният потребител ще търси и ще изисква повече. Той и сега следи внимателно месечните си сметки за енергия. Когато се захване с проектиране на нова сграда, ще държи тя да спазва такива стандарти, че след 20 години да не се налагат скъпоструващи подобрения. Нещо повече – всеки месец ще му спестява значителни средства.
Енергията в България все още е сравнително евтина. Ръстът на покачване обаче е постоянен. Дошло е времето, когато възложителите ще искат повече, защото проект, който се възлага днес, ще бъде изпълнен след 2 до 5 години. За тогава никой не може да предвиди възможно ли ще е бъдещото енергийно обслужване на сградата – еднакво важен въпрос както за малки битови, така и за големи консуматори на енергия.
арх. Георги Николов
„Студио АРХЕ” ЕООД
Списание „Фасилитис“ ноември 2008 г.