Със затихване на строителната еуфория от последните години се усеща нуждата срещу парите си инвеститорите да получават по-стойностен продукт като концепция и същност, като комфорт на обитаване и накрая като качество на готовия строителен продукт. Една от добрите възможности в тази посока са пасивните сгради.
Това е концепция, възникнала преди около 15 години. Основава се на прости, ефикасни и напълно приложими идеи. Целта е енергийната потребност на сградите да бъде намалена до нива близки до нулевите, така да се достигне до изключителен комфорт на обитаване. Нещо повече, това е посилно икономически. Оскъпяването на себестойността на пасивните сгради е с не повече от 10 до 15%.
Първите пасивни сгради в Европа преди 15 години са чисто експериментални. Това са ограничени инвестиционни проекти, предимно с еднофамилни къщи. Постепенно с натрупания опит, научни изследвания и анализи на вече построеното се стига до методики за проектиране с надежден краен резултат. Днес в Европа вече има построени хиляди пасивни сгради: еднофамилни и многофамилни жилищни сгради, училища и детски градини, офис сгради. Всички глобални тенденции в строителния бизнес, а особено в Европа са в посока на движение към пасивния стандарт. Нещо повече – Европейският съюз планира постепенното въвеждане на стандарта като задължителен за всички новопроектирани жилищни сгради до 2020г. Това означава, че всички мерки, взети в тази посока от инвеститорите в настоящето ще доведат до запазване на стойността на построеното от тях след 12 години. За съжаление е изключително трудно конструктивно и скъпо да превърнем една вече изградена конвенционална сграда в пасивна.
В какво се състои същността на концепцията? За да сведем енергийната потребност до нива близки до нула трябва в максимална степен да намалим загубите на енергия, а от друга страна да спечелим колкото се може повече от онази енергия, която е около нас в огромни размери.
За да намалим енергийните загуби трябва:
- Да проектираме компактен обем, по възможност с минимална повърхнина на външната обвивка;
- Изключително добре да изолираме сградата, като създадем безупречна външна обвивка. Това означава елементите от тази обвивка да бъдат основно съставени от активна топлоизолация, както и да и да се използват висококачествени прозорци с троен стъклопакет. Задължителна е и максималната въздухонепроницаемост на външната обвивка.
- Не трябва да допускаме енергийни пробиви във външната обвивка на сградата – термомостове.
- Не трябва да допускаме прегряване на помещенията – затова е необходима пасивна или активна слънцезащита на остъклените части от фасадата.
- Не на последно място трябва да проектираме контролирана принудителна вентилация на помещенията. Това се налага, тъй като при отварянето на прозорците за пресен въздух през студената зима или горещото лято отчитаме огромни загуби на енергия. Това е причината през тези сезони да подаваме пресен въздух към всяко помещение и да изсмукваме отработения въздух откъм сервизните помещения. Важно е изхвърляният от сградата въдух да отдаде енергията си на постъпващия в сградата пресен въздух чрез топлообменник с КПД над 80%. По този начин в помещенията винаги постоянно има чист и пресен въздух. През меката пролет или есен прозорците могат да бъдат отворени, а вентилационната система да бъде изключена. Пасивните сгради могат да бъдат затоплени или изстудени само посредством вентилационната система, като по този начин може да се освободим напълно от конвенционалната отоплителна инсталация, което води до значителни икономии на вложения.
За да увеличим енергийните печалби трябва:
- Да ориентираме сградата по най-добрия начин според посоките на света, освен това вътре в сградата да разположим жилищните помещения – ориентирани към южното изложение, а сервизните в противоположната част на сградата.
- Да заложим повече прозорци от юг и почти никакви от север. Формата на сградата да бъде проектирана така, че да позволим на слънцето през зимата естествено да затопли помещенията, а обратно през лятото да не допуснем пряко ослънчаване, за да избегнем проблема с прегряването.
- Да използваме безплатни възобновяеми енергоизточници – на първо място слънчева енергия за подгряване на битовата гореща вода чрез слънчеви колектори, а от друга страна фотоволтаични системи за производство на електроенергия, геотермална енергия, извлечена с термопомпи, вятърна енергия от ветрогенератори и други. Възобновяемите енергоизточници не са задължителен елемент на пасивните сгради, но свеждат консумацията още повече към нулеви стойности, освен това допринасят за енергийна независимост.
Една от най-използваните в Европа методики за проектиране на пасивни сгради е PHPP (Passive House Planning Package), въведена от „Passivehaus institut – Dr. Feist” Дармщат – Германия. Методиката дава в ръцете на проектантите мощно средство за контрол върху енергийния модел на сградата и уточняване на всеки отделен параметър на външната обвивка или на сградните инсталации.
Основните задължителни параметри, които дефинират пасивния стандарт са:
- Енергия за отопление, вентилация и климатизация не повече от 15kWh/m2 годишно.
- Общо потребление на сградата за всички нужди не повече от 120kWh/m2 годишно.
- Въздухонепроницаемост на външната обвивка – стойност не по-голяма от 0,6h-1 при провеждане на задължителен вентилаторен тест на сградата с налягане от 50Pa.
България има чудесни климатични дадености за постигане на пасивния стандарт, по-благоприятни от тези на централна и западна Европа.
У нас вече са проектирани и скоро започва строителството на първите пасивни сгради, което доказва, че стандарта е възможен с нашите технологични възможности и традиции в строителството. Интересът към темата расте ежедневно…
Арх. Георги Николов
„Студио АРХЕ” ЕООД
Списание „Фасилитис“ №9, септември 2008г.