Много често, някой от принципите на пасивните сгради се възприемат погрешно, в резултат на предразсъдъци и липса на информираност. Какви са митовете за пасивните сгради? Могат ли тези митове да бъдат разсеяни? Ще намерите отговорите на тези въпроси, ако прочетете текста по-долу.
Прозорците в пасивните сгради не могат да се отварят
По препоръка на Института за Пасивни сгради всяка сграда, отговаряща на стандарта трябва да има прозорци, които се отварят. Вентилационната система внася пресен въздух, така че няма как да има застоял въздух, дори когато не отваряте прозорците за по-дълъг период от време (например, когато навън е студено и дъждовно). Това, че в повечето съществуващи сгради, дори и в новопостроените, няма достатъчна обмяна на пресен въздух, е причина Институтът за Пасивни сгради да препоръчва прилагането на вентилационни системи. Да, прозорците на пасивните сгради могат да се отварят.
Понеже се използва механична вентилация, има течения
Едно жилищно помещение в пасивна сграда се „вентилира” точно толкова, колкото е необходимо, за да се постигне най-високо качество на въздуха вътре в сградата. Подава се само пресен въздух без да има рециркулация (не трябва да се бърка със системите за кондициониране на въздуха – т. нар. климатици, при които има много повече течения на въздушните маси в помещенията). Най-добре е вентилационните тръби да са на нивото на тавана, тогава движението на въздуха става неосезаемо на разстояние по-голямо от 30 см от въздушните клапи. Невъзможно е да бъдат усетени течения. (Разбира се, за тази цел сградата трябва да е въздухонепроницаема и топлоизолацията трябва да е достатъчна, за да се избегне конвекцията на въздуха, предизвикана от големите температурни разлики. И за двете качества на сградата, въздухонепроницаемост и добра изолация, е помислено в стандарта.)
Пасивните сгради не се отопляват
По правило всяка пасивна сграда се нуждае от малка отоплителна инсталация, която не е от първостепенна важност за топлинния комфорт и не е скъпа. Но при всички положения разходите за отопление не са нулеви. Допълнителната енергия за отопление, която е нужна на една пасивна сграда е толкова малка, че няма да засегне нито портфейла ви, нито околната среда. Това са по-малко от 10% от средната енергия за отопление, която използват съществуващите сгради. Да, пасивните сгради по принцип имат отопление.
Пасивните сгради имат „тромава” архитектура
От къде изобщо се е появило такова твърдение? Построени са хиляди пасивни сгради, различни по форми и размери – от къщи със скатни покриви, подобни на пресечени конуси и цилиндри, до такива, които приличат на ванкелов двигател. Архитектурната фантазия и функциите са неограничени (е, все още не могат да се проектират „антигравитационни” сгради). Има богата палитра от примери на построени пасивни сгради. (Само хвърлете един поглед в базата данни на пасивни сгради по целия свят.)
Технологията на пасивните сгради все още не е доразвита
Една пасивна сграда не изисква по-сложна технология от тази на сградите, в които живеем! Вентилационната система с рекуператор е единствената технология, от която пасивната сграда се нуждае, а такива системи успешно се прилагат в Канада и Скандинавските държави вече повече от 50 години. В основата на технологията на пасивните сгради стои много добрата изолация, която е тествана и е доказано, че работи. Топлоизолацията е приложена за първи път още преди няколко века и винаги е водела до добри резултати. Защо тогава не се е прилагала по-често? Отговорът е ясен: евтино гориво (така сме го възприемали до сега без да мислим за последствията). Усъвършенстване в изолацията разбира се има – в бъдеще изолацията ще става все по-качествена, по-евтина и ще се набавя все по-лесно. Това вече сме го виждали в осъвременяването на мобилните телефони – след като вече повече от десетилетие са в употреба и надали някой би си представил ежедневието без тях, единственото нещо, което се е променило е, че са станали по-добри и по-евтини.
Пасивна сграда може да се построи само, когато е в добре ослънчен парцел
Това твърдение най-вероятно е резултат от прилагането на един от подходите в проектирането на пасивни сгради – разполагане на ослънчено място. Има примери на пасивни сгради във вътрешноградски пространства с ориентация на сградата на север. Засенчен парцел не е причина да не може да се построи пасивна сграда. Разбира се, ослънченият парцел е предимство, хубаво е да имаме прозорци на юг, но от съществена важност е енергийният баланс. За да изчислим този баланс, използваме PHPP (Passive House Planning Package). И проектантите на пасивни сгради скоро осъзнаха, че има много възможни конфигурации, стига да пробваш.
Пасивната сграда освен, че е по-скъпа от традиционната сграда, отговаряща на сградните норми, не може да се изплаща
По последни проучвания 4 до 8% повече инвестиции са необходими за построяването на пасивна сграда. Трябва да се има предвид и доброто кофинансиране, поради благоприятния отпечатък, който оставят пасивните сгради върху околната среда. Най-впечатляващият резултат идва след построяването на пасивна сграда – обитателите ще спестяват между 800 и 1500 евро всяка година. Ако изчислим тази печалба на базата на „живота” на една сграда, ще осъзнаете, че не можете да си позволите по-малко енергоефективна къща от пасивната.
Колкото до допълнителните разходи за „дебела изолация” – много хора имат опасения, че тези разходи са основното перо. Това не е така. Да, колкото по-студен е климатът, толкова повече изолация е необходима. Оказва се, че топлоизолацията е най-евтиния „инструмент”, с който може да пестим енергия, а самата инвестиция е минимална. Още първите сантиметри на изолацията на пасивната сграда започват да възвръщат инвестициите за построяването й, но дори и последните сантиметри участват в постигането на един оптимум, за да се спестят допълнителни разходи за отоплителни системи.
В пасивната сграда е винаги студено
Има само едно нещо, което можете да направите, за да се убедите в противното – посетете една пасивна сграда. Обитателите на пасивни къщи обичат топлината, свидетели сме на средни температури между 22 и 24°С през зимата. Такива температури може да си позволи всеки, понеже отоплението на пасивна сграда не е скъпо – разходите за отопление за година ще бъдат такива, каквито сте плащали до сега за месец. Дори, когато цените на енергията „скочат”, пак ще можете да си позволите отоплението в пасивна къща.
Различните стаи на пасивните сгради не могат да бъдат с различни температури
Tова зависи от обитателите – на повечето от тях не им трябват студени стаи. Струва съвсем малко да ги отопляват, така че защо да не го правят. Ако изискванията ви са в пасивната сграда да има по студени стаи, има много решения (да отваряте прозорците от време на време е най-лесното решение, разбира се, не е най-ефективното, но е възможно и позволено). Хладна спалня или винарна изба също могат да бъдат проектирани в пасивна сграда, ако това се изисква. Почти всичко е възможно.
Стара сграда не може да стане пасивна
Това до някъде е вярно, но е само едната страна на монетата – технологиите за пасивни сгради могат да се прилагат и във вече построени сгради – необходима е добра външна топлоизолация, прозорци с троен стъклопакет и контролирана вентилация с рекуперация. В повечето случаи няма да се постигне енергийният стандарт със заветните 15kWh/m2a, но една стойност от 20 до 35 kWh/m2a е напълно постижима. Все пак трябва да се уточни следното твърдение: Възможно е стара сграда да бъде санирана до пасивна, дори и за по-големи сгради. Към момента дори съществъва стандарт за реновиране EnerPHit, който се позовава на принципите на пасивните сгради.
Д-р Волфганг Файст, 3то издание, Дармщадт, юни 2010
Превод: арх. Силвия Драганова