Интервю на арх. Георги Николов за GoBio

Интервю на арх. Георги Николов за GoBio

Пасивната сграда – къща на бъдещето

Интервю на Веселина Филипова с арх. Георги Николов от архитектурно студио АРХЕ за списание  GoBio

Визитна картичка:

36 годишният Георги Николов е първият български архитект, който се занимава изцяло с проектиране на пасивни сгради и първият, сертифициран за дейността си от Passivhaus Institut, Дармщад, Германия. От 6-7 години се е посветил на устойчивото строителство и вече има зад гърба си няколко построени пасивни еднофамилни къщи, сред които и една плюс-енергийна къща в комплекс Делта хил.

„Излязохме от сферата на експерименталното и екзотичното. За нас стандартът пасивна къща е ежедневие и смятаме да продължаваме в същата посока уверени, че това е бъдещето.“

Наричате пасивните сгради – къщи на бъдещето. Какво означава всъщност пасивна сграда и какви са предимствата й?

Пасивна е онази сграда, при която – чрез достатъчно изолация, качествени прозорци, вентилационна система и най-вече чрез целенасочени усилия и внимание към проектирането и изпълнението, чрез един балансиран и оптимизиран подход при строителството – се получават резултати, водещи към редуциране на нуждата от енергия. Това редуциране може дори да надхвърли десетократно енергията, необходима на обикновената сграда за нейната експлоатация, както за отопление и охлаждане, така и за всички други нейни нужди. Пасивна сграда е международен стандарт за енергийна ефективност, който вече повече от 20 години се прилага много успешно в Европа и в целия свят. За съжаление, България е на опашката в това отношение, но има хора, които действаме това да се промени.

Скъпа инвестиция ли е обикновеното жилище да се превърне в пасивна сграда?

Не е скъпо и не е трудно. Въпрос е първо на информираност от страна на инвеститорите, които първо трябва да го поискат, след това информираност във всички звена на строителството и защо не и информираност за тези, които градят нормативите в държавата. След това са необходими между 5 и 10 процента допълнителни инвестиции за постигането на стандарта, което във всички случаи е икономически оправдано, защото тези допълнителни капиталовложения се възвръщат много бързо. Резултата е чиста среда за обитаване, конкурентноспособност, независимост. При това ефектът е не само икономически и здравословен, но и екологичен. Независимостта и възможността на следващите поколения да живеят в добра среда, да стопанисват имоти, които ще запазят стойността си, дори като начин на възпитание и мироглед е подход, който няма алтернатива.

Студентите по архитектура ги учат да създават предимно ефектен дизайн и неповторима визия. Какво е за вас добрата архитектура?

Тя е нещо многообхватно. Учиха ни, че добрата архитектура е красивата, но и функционалната и дълговечната. Една сграда е функционална, когато е комфортна за обитателите й. За съжаление, повечето сгради у нас, включително и тези, които се строят сега, не са задоволителни относно параметрите на комфорта: като температура и относителна влажност на въздуха, имат въздушни течения, породени от термомостове и конвекция, ограждащите стени и прозорци са студени през зимата. Да не говорим за многобройните сгради, в които част от помещенията не се отопляват през зимата по финансови причини. А този проблем само ще се задълбочава в бъдещето, когато за енергийна бедност ще се говори навсякъде. За това състояние на нещата сме виновни най-напред ние архитектите. Не можем да очакваме, че ще проектираме сграда, която е остъклена напълно от всички страни или пък има само 5 см изолация по покрива и стените с многобройни термомостове и тази сграда ще е комфортна и евтина за експлоатация. Това е лошо свършена проектантска работа, с последствия за много поколения напред. Ето защо за мен нуждата от прилагането на най-трудно постижимите стандарти за енергийна ефективност и екологичност е единственият ни избор. Живеем във време, в което търсенето на оптимизация и ограничаване на цената е основен белег на всички сфери на живота. Стандартът „пасивна къща“ е ключ към супер комфорт, на постижима цена.

Добрите примери по света, докъде стигнаха отличниците Германия и Австрия?

Напоследък вече дори не успявам да следя бройката построени пасивни сгради, но помня че още преди години се споменаваше число над 10 000 сгради. В тези страни вече не си задават въпроса „дали да строим пасивни къщи“, а „как да строим пасивни къщи по-добре и по-ефективно“. След като има вече редица примери, при които това качество се постига дори без допълнителни инвестиции, целта при първенците вече е изведена по-високо.

Първите лястовички у нас?

Да, има такива. В Благоевград, Варна и София вече има построени такива обекти с успешни „Blowerdoor“ тестове, а нови се градят. Първи са еднофамилните къщи. В Германия и Австрия пионери също са били само частни домове, защото при тях решенията се взимат само от един инвеститор и когато той е убеден в предимствата, реализира намеренията си бързо и лесно, без компромиси.

Пасивна или активна е политиката на българската държава, създава ли добър микроклимат като законова база?

Няма такава политика. Държавата по-скоро наблюдава процесите от страни. Ако държавата беше по-активна, след вече 5 години опит щеше да има реализирани поне 200 обекта, вместо 10. А ако сега вече имахме 200 обекта, всички щяха да последват примера и след години щяха да станат хиляди.

Говорите само за плюсовете, а какви са минусите на пасивната къща?

Основният проблем е, че построяването на пасивна къща изисква повече време, внимание и професионализъм, които често не достигат у нас. Няма минуси, но има многобройни заблуди, които не отговарят на истината и срещу които има здрави аргументи. Най-голямата заблуда е, че пасивните къщи са много скъпи. Но след като наскоро бяха построени няколко, за които допълнителните инвестиции варират между 5 и 10%, то идва и краят и на тази неистина.

Какво е отношението пасивна сграда – устойчива архитектура?

Тези стандарти трябва винаги да вървят заедно, в добър синтез помежду си. От онова, което съм видял и посетил зад граница, това в повечето случаи е така. Същото мога да кажа и за собствените си проекти. Няма как да влагаме усилия в редуцирането на енергийната консумация, а да не си даваме сметка за избора на строителни материали, след като в някои от тях са вложени огромни количества енергия. Като пример мога да посоча сравнението между стоманобетонна конструкция и дървения й аналог.

Възможно ли е пасивна къща от дърво и що за комфорт създава тя?

Тук няма как да скрия моите пристрастия. За мен строителството с дърво е ненадминато по качество и прецизност, природо-съобразност, бързина на изпълнение и уют. Защо не и по миризма. Бих добавил и дълговечност, въпреки че много биха влезли в спор с мен, но това е дълга тема, която за напред ще намира все повече привърженици…

Мечтата на архитекта?

Моята не е свързана с построяването на огромни сгради на знакови кръстовища, които да блестят с ултра провокативен дизайн. От доста време за мен ценност е органичната архитектура, която по същността си е по-спокойна и тиха. Тя се оценява по-бавно от хората, но в процеса на времето печели, а не губи стойност.

Веселина Филипова
сп. GoBio

Home