Плюс Енергийна сграда с традиционни строителни технологии

Плюс Енергийна сграда с традиционни строителни технологии

На 7-ми март в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия бе проведена „Кръгла маса за открито професионално обсъждане на предложенията за изменения на съществуващата нормативна уредба за енергийна ефективност на сградите“. Нейни организатори бяха Камарата на архитектите в България (КАБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект, сдружение Информационна група Пасивни сгради България и Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС). Събитието бе продиктувано от широкия интерес и противоречиви мнения, които предизвикаха проектите за промени в наредбите за Енергийна Ефективност в професионалната гилдия и браншовите организации от началото на годината. Какви са проблемите при строителството на пасивни сгради у нас? Доколко законовата база насърчава подобни проекти? За коментар потърсихме арх. Георги Николов от Сдружение Информационна група Пасивни сгради България.

Интервю на Даниела Арнаудова с арх. Георги Николов, Сдружение Информационна група Пасивни сгради България

Арх. Николов, каква е политиката на страната ни по отношение на пасивното строителство. Насърчава ли се и как става това на ниво законова база?

В момента не съществуват реални поощрения и искрено се надявам това да се промени още през 2014 г., за което обаче оставам скептично настроен. Причината е, че не виждам съгласуваност между отделните закони и наредби, за които са отговорни различни министерства. Темата с енергийната ефективност е не по-малко важна от енергийните проекти, за които информацията в медиите изобилства и на които правителството е отдало почти цялото си внимание. А се забравя, че най-евтината енергия не е нито тази от АЕЦ, нито от природна газ. Най-евтина е спестената енергия.

Какви са очакванията ви, възможно ли е въвеждането на нови норми за енергийна ефективност?

Считам, че законодателите този път трябва да заложат на нова философия на нормативите, защото проектирането и строителството на почти нулево енергийни сгради се различава съществено от традиционното. Нужен е нов подход, който да обедини всички специалисти в екип, работещ интегрирано по време на целия проектантски процес. Сегашната практика е порочна, защото разработването на част „Енергийна ефективност“ често започва в самия край на проектирането на една сграда и се добавя към вече напълно определен проект. По този начин само се констатира очакваната бъдеща висока консумация на енергия, а част „Енергийна ефективност“ се превръща в чиста формалност, вместо в основен инструмент за повишаването на качеството на жизнената среда, какъвто трябва да бъде. С други думи е необходимо архитектът и всички инженери да са компетентни и отговорни за постигането на почти нулева консумация на енергия.

Какво е необходимо да се промени в съществуващата законова база в полза на пасивното строителство?

В настоящото законодателство не се отдава нужната тежест на пасивните мерки, например, ориентацията на сградата, на нейните помещения и прозорците й, на топлинната изолация. Пасивните мерки са доказано най-рентабилните. Повечето от тях дори не изискват допълнителни инвестиции, а само знания от проектантите. За да се постигне висок комфорт, ролята на механичните сградни системи трябва да бъде минимизирана до системата за контролирана вентилация. Така въздухът ще е винаги чист, а отоплителната система ще стане ненужна. Темите за термомостовете и въздухоплътността имат огромно отражение върху консумацията на енергия на ниско-енергийните сгради, а в нашите нормативи те се разглеждат много бегло. Затова аз и други експерти настояваме за нова философия на законодателството за енергийна ефективност у нас, а не за редакция на съществуващото. Разбира се, нужни са реални поощрения от държавата. Те ще доведат до бързото възприемане на новите стандарти и като цяло в национален план ще мултиплицират ефекта. Това ще ни направи много по-конкурентноспособни и независими.

Известно е, че европейските страни имат много добри примери в тази посока. Как подпомагат хората на Запад, когато строят пасивни сгради?

С грантови програми, с ниско-лихвени кредити, с освобождаване от данък сгради за определен период – идеите за поощрения са много. В редица европейски страни някои от тях са въведени, а на някои места и всички едновременно. Поощренията в пасивното строителство са доказано полезни и ефективни и те водят до бум на такива сгради.

Какви са минусите на една пасивна къща? Масово се коментира високата цена на този тип строителство.

Масово няма достъпна достоверна информация за инвестициите, за достигане на стандарта „пасивна“ къща. На базата на построените от мен обекти, категорично твърдя, че оскъпяването в редки случаи приближава 10%, а по-често е в рамките на 5 до 7%. Рентабилността на съвкупността от мерки за постигането на стандарта е несъмнена. С разумен и балансиран подход е възможно да се постигне дори и нулево оскъпяване.

Има ли отношение пасивната сграда към устойчивата архитектура и къде е пресечената им точка?

Разбира се. С постигането на толкова ниска енергийна консумация реализираме огромен принос към устойчивостта, към екологичността на сградите. Проектирането на пасивни сгради често е свързано и с анализ на целия жизнен цикъл, на използваните материали и цялостния въглероден отпечатък на строителството.

Възможно ли е едно обикновено жилище да се превърне в пасивна сграда?

Несъмнено е възможно, макар и малко по-трудно от новите сгради, заради проблема с минимизирането на наличните термомостове. Инвестициите за постигането на тази цел са целесъобразни и приемливи, мога да го потвърдя с практиката си. Не само заради бъдещите спестявания на енергия, но и заради постигнатия много по-висок комфорт, който да бъде поддържан с почти нулеви експлоатационни разходи. Аз не изпитвам затруднения да убедя моите клиенти в рентабилността на мерките, защото най-често при обновяването на една сграда е нужно да се добави само малко повече внимание към проекта. Колкото до качествените изолации, прозорци и компоненти, те вече не липсват и на нашия пазар.

Заявявали сте предпочитанията си към органичната архитектура. Мислите ли, че тя може да бъде успешна у нас и каква сграда мечтаете да създадете в този стил?

Да така е. Ако разгледате построените от мен обекти ще видите, че прилагам много традиционни методи за строителство с естествени екологични материали. Привърженик съм на дървените конструкции за външната обвивка на сградата, на традиционните каменни зидове. В старата българска къща можем да открием много от отличителните качества на биоклиматичната архитектура, които аз надграждам със съвременните достижения на сградната физика и технологии. Построих дори плюс-енергийна сграда с традиционни строителни технологии. Намирам, че дърводелските и каменоделските умения са почти изчезнали сред българските строители, но в проектите си успешно ги възраждам и съм убеден, че постиганото по този начин усещане за уют и простота е несравнимо.

Даниела Арнаудова
в. Марица, 19.03.2014