Висша степен енергийна ефективност

Висша степен енергийна ефективност
Налагането на стандарта пасивна сграда е политика на Европейския съюз

Какъв трябва да бъде един проект, за да е печеливш по време на криза? Отговорът не се крие в сложни икономически анализи и изчисления, а е съвсем лесен – енергоефективен и устойчив. Устойчиво строителство, енергоефективни решения, иновативни и авангардни материали и технологии, качествени сгради, с мисъл за околната среда и климата.

Това са основните компоненти, които ще бъдат определящи за сектора на недвижимите имоти отсега нататък.

Около тези насоки се обединиха държавата, архитекти, инвеститори, инженери и експерти в бранша на първата национална конференция „Пасивни сгради България 2009“, която се състоя на 10 декември в София. Организатор на събитието е учреденото наскоро сдружение „ИГ Пасивни сгради България“.

Необходимост

Като изключително важна част от устойчивото развитие темата за енергийната ефективност тепърва ще има не само екологична и икономическа, но социална и политическа тежест в следващите няколко години, твърдят експертите. Част от политиката на Европейския съюз и България е намаляване броя на вредните емисии в атмосферата и постигане на по-високи нива на енергийна ефективност. Наскоро бе постигнато споразумение между съвета и Европейския парламент всички сгради, построени след 31 декември 2020 г., да имат висок енергоспестяващ стандарт и в голяма степен да се захранват от възобновяеми енергийни източници, а местните власти трябва да съдействат за реализацията на тези промени две години преди това, като част от финансирането ще дойде от Европейския съюз (ЕС).

„В следващите 20 години светът ще премине през трансформация, много по-голяма от това, което се е случило преди 100 години. И големият въпрос е дали ние ще бъдем не само свидетели, но и участници в нея, носители на нови идеи и стандарти“, каза на откриването на конференцията министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.

Той заяви пълната подкрепата от страна на правителството при осъществяването на тези цели, създаването на ясна и дългосрочна рамка от регулации, дефиниране на ясна визия за бъдещето, както и работата да приоритизира и популяризира темата енергийна ефективност.
„България е страната с най-ниска енергийна ефективност в Европа и трябва да заложи на инвестиции. Скоро ще бъдем свидетели на голяма промяна, затова е време да действаме. И ако днес темата пасивни сгради звучи екзотично, скоро това ще стане стандрат“, заяви Магдалена Малеева от Gorichka.bg.

Бъдещето е в енергоефективното строителство

Устойчивото строителство включва прилагане на редица решения по технологични, екологични, социално-икономически и културни въпроси, засягащи строителството на национално и глобално ниво. Наред с това то включва използване на сертифицирани, рециклирани и рециклируеми строителни материали, строителство върху изоставени, замърсени, регенерирани площи, повторно използване на водите, включване на възобновяеми енергийни източници, близост до транспорт, висок комфорт на обитаване, здравословна среда.

„Един от най-съществените компоненти на устойчивостта е висока степен на енергийна ефективност“, обясни арх. Георги Николов, председател на ИГ „Пасивни сгради България“.

А най-висша степен на енергоефективното строителство е стандартът пасивна сграда.

Опитът му показва, че това е модел, напълно постижим на местно ниво, а България може да се възползва от опита на останалите страни да направи летящ старт.

„Стандартът пасивна сграда не е марка, а концепция. Защото темата енергийна ефективност е нещо, което може да бъде приложено от всички, в цял свят“, добави Джесика Гроув Смит от Passivhouse Institute Dr. Wolfgang Feist.

Пасивната сграда е строителство на бъдещето, категорични са специалистите. Реално осъществяването на такъв проект е напълно постижимо и на местно ниво, защото пазарът разполага с всички необходими строителни материали, компоненти и технологии за реализацията на такъв проект, както и със знанието и опита на специалисти.

„Броят на пасините сгради в България в момента е нула, но имаме няколко пилотни проекта, които се надявам съвсем скоро да бъдат реализирани“, каза арх. Николов.

Оскъпяване

Икономически погледнато, един пасивен проект не е по-различен от един конвенционален.

„Реално оскъпяването е с 10-15%, което не променя драстично размера на инвестицията“, казва Васко Минев, инвеститор в първия проект с пасивни къщи в България.

Несравнимо по-ниска себестойност на енергийната издръжка, високо качество, много по-дълъг живот, независимост от климатичните промени, висока стойност при препродажба са само част от предимствата, които той изрежда като избор за подобна инвестиция.

На практика това е един напълно нов за България модел, ориентиран изцяло към бъдещето, което означава и по-голям интерес както от страна на инвеститорите, така и от бъдещи клиенти. „Инвестицията в една пасивна къща например се изплаща в рамките на 6.5 години“, пресмята Стефан Антонов от ИГ „Пасивни сгради България“. И добавя: „Замислете се обаче колко по-дълъг е животът на една подобна сграда, това е един напълно оправдан и изгоден икономически модел.“

Финансирането

„От страна на финансовите институции има готовност за отпускане на кредити по линия на енергийната ефективност“, каза Антония Тончева от Pro Credit Bank. Като примери тя посочи и двете действащи кредитни линии – за физически и юридически лица. Засега кредитите се отпускат само за сгради старо строителство, които се нуждаят от ремонт или цялостно обновяване, а размерът е между 15% и 20% от стойността на ремонта.

Предимствата на пасивната сграда
  • ниски разходи за отопление/охлаждане
  • ниски експлоатационни разходи
  • високо качество и комфорт на обитаване
  • здравословна среда, постоянен приток на чист въздух, без плесен и мухъл
  • ниски нива на CO2 в атмосферата
  • опазване на околната среда
  • дълъг живот
  • лесна поддръжка
  • бърза възвращаемост на инвестицията
  • без ограничение в типа сграда, дизайна и архитектурата

Автор: Петя Ралчева

Виж статията в сайта на „Строителство градът“

Вестник „Строителство градът“, бр. 46 и 47