Събитието ще се проведе на 10 декември в столичния „Интер експо център“
Когато преди месеци група ентусиасти организираха „Семинар пасивни сгради България“, реакциите бяха недоумение, че може да съществува подобен продукт, скептицизъм на фона на зараждащата се икономическа и финансова криза и критики, че това няма как да бъде осъществено в България.
Една година по-късно. Създадена е „Информационна група Пасивни сгради България“. В България темата енергийна ефективност започва да става все по-актуална, а прилагането на западния модел сертификационни системи се превръща в мярка за качество, успешен маркетинг и цел за определени групи организации.
Наред с това расте и броят на специалисти, търговски фирми и строители, които работят за популяризирането на новите стандарти, устойчивите и енергоефективни модели. Една година по-късно се организира и първата национална конференция „Пасивни сгради България“, на която вестник „Строителство Градът“ е медиен партньор.
Как се ражда идеята?
„Изглежда на нашето поколение се падна задачата да направим т.нар. зелена революция, казва един от организаторите на конференцията и председател на „ИГ Пасивни сгради България“ арх. Георги Николов. Това означава да се постигне напредък в две направления – да се ограничи до минимум консумацията на енергия за отопление и охлаждане и насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници. Пазарът има необходимостта от стандарт, който да предоставя качествено, енергоефективно и щадящо природата решение, а такова според арх. Николов е именно пасивната сграда.
Цели
„Няма да се уморим да повтаряме, че пасивната сграда не е кутийка, в която човек не може да живее. Това е най-висшата форма на енергийна ефективност и икономически оправдан модел. Тук трябва да изтъкнем още екологията, комфорта и здравословна средата, по-ниски сметки за електричество, енергийната независимост. Затова основната цел, която си поставяме, е да промотираме стандарта, който все още е много непознат както в строителната общност, така и сред потребителите“, казва арх. Николов. Сред задачите на организаторите е да покажат заинтресуваността от страна на държавата, конкретните мерки, които „ИГ пасивни сгради България“ е предприела, както и подкрепа към всеки, който желае да започне подобен проект. „Като сдружение ние си поставяме за цел разпространението на информация. Освен това интересът е много голям, постоянно пристигат въпроси, казуси, теми, от които хората се интересуват. Затова чрез конференцията ще се постараем да отговорим на всички тях“, допълва той.
Очаквания
Според българското законодателство държавата не е разпознала стандарта пасивни сгради, а сред съществуващите сертификанционни класове той не се вписва никъде. Затова и очакванията на организаторите са чрез конференцията свързаните с това министерства в лицето на МРРБ, МИЕ и МОВ, както и Агенцията за енергийна ефективност да предприемат необходимите мерки за признаване на такъв стандарт. Друга важна задача, която сдружението поставя, е да лобира пред държавата да започне да предоставя поощрения и данъчни облекчения за тези, които строят подобни сгради. „Има много за какво да се борим. Наясно сме къде стои стандартът, че е няколко пъти по-добро ниво на енергийна ефективност. Видяхме възможности за усъвършенстване в нашето законодателство, както и дребни пропуски при самото адаптиране на европейските документи към нашата практика, които трябва да се подобрят“, допълват организаторите.
А като последно, но не по значение място от “ ИГ пасивни сгради България“ се надяват конференцията да докаже, че за да се случи всичко това, трябва да се постигне много високо ниво на професионализъм. „Всичко, което се говори, трябва да бъде проверено и доказано. В противен случай темата просто ще се опорочи.“
Стандартът Пасивни сгради
Пасивни сгради е сертификат, който допълва съществуващите в Европа и света системи. Като голяма тема устойчивото строителство третира енергия, вода, боклук, природна среда, локация, транспорт, строителни материали, отпадъци и др. Стандартът пасивна сграда фокусира вниманието основно върху използваната енергия, която е основна за ограничаване влиянието върху околната среда, както и по-ниски емисии на СО2 в атмосферата. Стандартът следи и за сертификация на използваните строителните материали.
Една пасивна сграда се сертифицира само след като е построена и това става единствено от PassivhausInstitut. За да бъде сертифицирана една сграда, са важни няколко неща. На първо място PHPP (Passive House Planning Package) -доказателство за енергийната ефективност, след това произход и характеристики на строителните материали и системи, вложени в строителството, както и качествено изпълнение на съответния проект.
В Европа има няколко програми, финансирани от ЕС, които си поставят за цел да обследват стотици пасивни сгради, завършени и функциониращи, за да докажат каква е реалната консумация на енергия в тях. В 99% от случите абсолютно се постигат проектните параметри. Има няколкоподобни програми в Европа – CEPHEUS, Haus der Zukunft, които са обследвали стотици сгради и са доказали истинността им.
Финансиране
„Пасивната сграда е изгоден и устойчив модел, а доказателство за това е, че дори в тази тежка финансова обстановка кредитирането е възможно“, казва арх. Николов. Първите разговори на сдружението с банки показват, че те са склонни да кредитират подобни проекти. За тях това е изключително изгодно, защото първо е нискорискова инвестиция. „Клиентът има много по-ниски разходи за енергия, което означава по-лесно погасяване на кредита. Второ, строителството е устойчиво и качествено, което означава, че след като свърши периодът на финансиране, продуктът има по-висока остатъчна стойност. В случай на проблем при погасяването, банката е наясно, че ако има някакъв проблем, тя разполага с истински имот, който не губи стойността си.“
Автор: Петя Ралчева
Виж статията в сайта на „Строителство градът“
Вестник „Строителство градът“, Брой 43