Пасивната къща работи за собственика си

Пасивната къща работи за собственика си

В България стандартът пасивна къща трудно се установява. Вие сте пионер в тази област, защо се ориентирахте точно към този вид архитектура?

Беше предизвикателство да се захвана с нещо, което в началото беше ново и непознато за мен и изглеждаше странно и плашещо. Аз бях научен, че външната стена е дебела 25 сантиметра и отвън има няколко сантиметра стиропор, отвътре и отвън мазилка. С това творчеството се изчерпва и остава да се измисли фасада с „уау“ ефект. Прочетох много за пасивните къщи. Скоро след това посетих няколко и си казах: „Това е изключително просто, работи ефективно и всички са доволни.“ Зададох си също много въпроси, на които нямах отговор: „Как е възможно пасивните къщи да са толкова непопулярни? Защо не съм учил за тях в архитектурния факултет? Защо цялото строителство по света не е такова, след като предимствата са очевидни, а цената е напълно приемлива? Изминаха вече близо 10 години откакто се занимавам с пасивни къщи и продължавам да не мога да дам ясен отговор на тези въпроси. Може би най-правилното обяснение, което съм чул до сега е: „Срещу пасивните къщи е единствено липсата на здрав разум.“ Накратко, чувствам огромно удовлетворение да правя правилните неща. Независимо дали ги оценяват милиони хора или само неколцина.

Кои са основните характеристики на пасивната къща?

Това е топ стандарт за енергийна ефективност на сградите, много по-взискателен от сегашните норми за строителство. Пасивните къщи почти не се нуждаят от енергия. Достатъчни са слънцето и топлината на обитателите, за да бъде много топло и комфортно вътре през зимата. И за това не е нужна сложна технология и скъпа техника за отопление. Нужно е умело и прецизно да се подберат и комбинират няколко съществени подобрения: добра ориентация на сградата и помещенията в нея, много добра изолация и по-специални прозорци, вентилационна система и никакви термомостове. Вярно е, тези подобрения не се предлагат на всеки ъгъл, но ги има вече в достатъчни количества и в България. Само трябва някой да ги приложи по правилния начин.

Не е ли прекалено трудно постижима тя за българина?

Категорично не. Анализирах цената на първите построени от нас обекти, за да мога да отговарям бързо и без замисляне на въпроса колко по-скъпа е пасивната къща от обикновената? При всички тези мои обекти се оказа, че допълнителната инвестиция е в рамките между 5% и 9% от крайната цена на строителството. От чисто финансова гледна точка това беше напълно приемливо за нашите клиенти, след като те получаваха значително по-качествен и комфортен обект, който още от следващия ден след построяването му започва да работи за собственика си. Трудно постижима всъщност е промяната в начина на мислене на хората. Стандарта „пасивна къща“ се разбира от хората малко по-трудно от например електрическата крушка. Тя дава светлина в пълния мрак. И малко дете веднага разбира, че светлината е нещо добро. Докато с пасивните къщи все пак е нужно да се прочетат няколко страници, за да бъдат разбрани принципите им на действие и предимствата им.

Има ли отговор въпросът: Как да живеем по-комфортно и да плащаме по-малко?

Категорично да. Вече сами знаете какъв е той. Сравненията с автомобилите са забавни и ето ви едно такова. Ако резервоарът на автомобила ви е пробит няма да налеете още бензин, а ще запушите дупката, нали? И ето още едно сравнение с автомобилите. Как е възможно колите, които караме да са толкова измислени и технологични, докато сградите, в които прекарваме почти цялото си време са толкова простовати и некачествени? От хилядолетия до днес само външния вид на сградите се е променил. В същото време архитектите са ангажирани единствено с този външен вид, забравили, че хората не живеят на фасадата.

Къща се гради за поколения. Ако вие самият започвате строителство на нов дом, в какво бихте били безкомпромисен?

Без съмнение ще е пасивна къща, от дърво и естествени материали. Но има още нещо, на което ще държа. Навремето са строили за хилядолетията. А днес всичко изглежда еднодневно, като за еднократна употреба, направено с идеята да бъде сменено със същото такова, в момента, в който се счупи. Навярно защото живеем в бързо развиващ се свят и идеите и концепциите ни бързо остаряват, заменени от нови. Искам всичко в моята къща да може да ме надживее без да загуби качествата си. Това е поредното предизвикателство.

В портфолиото ви вече има интересни проекти. Разкажете за предимствата им.

Посвещавам много от времето си да мисля нещата така, че да са лесно изпълними, по-евтини и с гарантиран резултат, без риск. Залагаме на строителството с дърво, но то едва прохожда в България и понякога се оказва, че не винаги е лесно и постижимо у нас с високо качество. Ето защо прилагаме нови смесени концепции, за да спечелим едновременно предимствата от класическия добре познат стоманобетон и иновативните дървени конструкции. Всички мислят, че стените на пасивните къщи са дебели по половин метър. Успяваме да направим нашите съвсем нормални, с което се печели доста използваема площ. При това са изградени от чисти и безвредни материали. За да ме разберете напълно трябва да усетите как се живее в такава среда. А месечните сметки за енергия можете да си представите и сега. Нашите клиенти плащат десет пъти по-малко за отопление, охлаждане и топла вода. И за малък и за голям обект, това е от огромно значение. А знаете ли колко е приятно да ходиш бос в дневната си през зимата докато целият под е огрят от слънчева светлина. Такива простички неща искам да ви изтъкна.

Знам за афинитета Ви към пасивните къщи от дърво. Какво ще представлява най-новият Ви обект в съседното до Мелник село Лозеница – сред живописни хълмове,  пясъчни пирамиди и обширни лозя?

Това е една от трудните задачи, с които сме се захванали в момента. Там климатът е почти средиземноморски. Нашите клиенти не случайно държат да създадем средиземноморска архитектура. Тя се вписва чудесно в атмосферата на околните лозя. Истинското вино и хубавата храна чудесно се съчетават с пасивната къща. Това ще е най-големият ни обект, изцяло с дървена носеща конструкция. Ще бъде построен за броени седмици и по нищо няма да отстъпва пред една масивна сграда. Всеобщата представа за дървена къща е като за бунгало със стенички с дебелина дванайсет сантиметра, в които се чува всичко отвън, което може да изгори за минути като факел и при първата силна буря има непоправими поражения. Тези схващания на практика нямат общо с реалността на една дървена пасивна къща. Сградите в Лозеница ще бъдат разположени върху хълм с невероятна гледка на 360 градуса, със страхотни и добре изолирани стени и покриви, защитени от пожар и земетръс, с несравним акустичен и визуален комфорт.

Миналата година сте били поканен в Казахстан, Киргизстан и Турция да споделите опита си от проектирането и строителството на плюсовоенергийни и пасивни сгради в България. Нараства ли интереса към енергоефективното строителство в азиатския регион?

Според мен в близките години именно там ще бъдат построени най-голям брой такива обекти. В тези страни срещнах много умни и можещи хора. Четох лекции пред студенти и пред професионалисти в строителството. Те още не разполагат с много знания и опит в енергийната ефективност, но затова пък са много запалени и се образоват с много бързо темпо. За възможностите на пасивните и нулево енергийните сгради вече знаят навсякъде на всички континенти. В Китай и Корея също има вече доста пионерни проекти. Представете си колко построени сгради ще има там само след няколко години.

Вие самият какви впечатления донесохте оттам?

Техните сгради са по-различни. Азиатската естетика е друга. Първото ми усещане беше, че не съм на мястото си там, но се оказа, че бях добре приет и споделих опита си с добре разбиращи слушатели. Те бяха по-търсещи и отворени. Струва ми се, че ние в Европа сме приели благосъстоянието си и изобщо цивилизацията за даденост. В азиатските страни също имат хилядолетни традиции, но образованието им е на по-високо ниво и е базирано на технологиите и съвременната наука. На това трябва да наблегнем и ние, защото иначе ни чака бърз упадък в този силно конкурентен свят.

На 4-тите международни награди ISOVER Energy Efficiency Awards 2014 година в Дъблин, Ирландия Студио Архе получи високо отличие. Поздравявам Ви! Какви са новостите в световен мащаб, добрите практики?

Да, това са награди за изключителни успехи в съвременната устойчива архитектура, в едно с висша енергийна ефективност. Имах удоволствие да бъда сред толкова много единомишленици и това беше прекрасно. Новостите се дължат на развитието на науката и иновациите от една страна, а от друга на развитието на технологиите. Ще започна първо с технологиите. Появяват се нови, усъвършенствани изолации, с по-добри параметри, които позволяват да строим сгради с по-леки, тънки и евтини конструкции, без компромис с дълготрайността, качеството и комфорта. Появяват се нови висококачествени прозоречни и вентилационни системи, на все по-достъпна цена. Все повече се мисли за акумулация на енергия чрез екологични методи, не само краткосрочна, но и от лятото за зимата например. Технологията за строителството на сгради пък е достигнала своя връх в момента именно в дървените конструкции, които се произвеждат във фабрика. Там се прилагат най-висши знания, умения и техника за проектирането и производството на прецизни елементи и детайли. От чертежа до машината, всичко е автоматизирано и продуктът е евтин, красив и високо технологичен. Най-способните ми колеги в чужбина се занимават именно с това. Моите амбиции са също в тази посока. Трудно е, но се опитвам да намеря привърженици на дървените конструкции сред българските инженери. Новите технологии са били измислени именно заради научни изследвания и иновации. Това става възможно, когато науката и бизнеса са неразривно свързани. Същото е и при архитектурата и строителството. Когато науката за сградите бъде приложена от хората, които измислят и строят сградите, ще има съществен напредък. Достиженията на световната сградна физика например трябва да бъдат в главите на всички, които чертаят и строят. И всичко това е напълно постижимо, тук, сега. Можем да си го позволим. Няма страшно. Наистина.

Интервю на Веселина Филипова с Георги Николов
Жълт труд