Инвестицията в пасивни и енергоефективни сгради може да се изплати за десет години
Перпетуум мобиле. Физиците може и да са доказали, че не съществува, но архитектите не са напълно съгласни и вече и в България навлиза технология, която намалява енергията, необходима отопление и охлаждане на сградите с около 90%. Това, разбира се, звучи много зелено, но дори и да не сте екоманиак, може спокойно да продължите да четете. Защото инвестицията в по-нисък разход автоматично се пренася в по-малки сметки.
Първият комплекс от еднофамилни енергоефективни къщи се строи в момента в столичния квартал Горна баня. Инвеститор в проекта, наречен комплекс „Умни къщи“, е собственикът на компания за търговия с рекламни материали „Васкони“ Васко Минев. Той закупи 12.5 дка земя, където планира строителство на 15 къщи – 13 нискоенергийни и 2 т.нар. пасивни.
„Пасивната къща е най-високото ниво на енергийна ефективност, което може да се получи за премерен и разумен бюджет като допълнителни разходи за оскъпяване на строителството“, обяснява авторът на проекта и ръководител на изпълнението арх. Георги Николов от студио АРХЕ. Или, иначе казано, пасивната сграда е тази, която не пилее енергия.
Защо са пасивни
Тези сгради са наречени така, защото достигат високата степен на енергийна ефективност основно с пасивни средства. Според швейцарския професор Волгфганг Кюнел, който наскоро представи свой проект за енергоспестяващи жилища, тези къщи са проектирани и изпълнявани така, че да задържат и използват топлината от слънцето. Изолацията им трябва да бъде перфектна, а разположението – в посока север-юг. Желателно е повечето прозорци на сградата да гледат на юг, а в северната част да са бъдат предимно сервизните помещения. Сградата трябва да е проектирана така, че да позволи на слънцето през зимата естествено да затопли помещенията, а през лятото да се избегне проблемът с прегряването.
„Като цяло една пасивна сграда не трябва да потребява повече енергия от 15 кВтч на кв.м за отопление и вентилация и 120 кВтч на кв.м за всички енергийни разходи на година. Това е понякога 10 пъти по-ниска консумация, отколкото в сградите, построени по сегашни нормативи“, казва арх. Николов. А това от своя страна означава и десет пъти по-ниски сметки за енергия и енергийна независимост.
Пасивните сгради поради своята суперизолация могат да бъдат затоплени или изстудени само посредством задължителната вентилационната система, като по този начин се минимизира, а може и напълно да липсва конвенционална отоплителна инсталация.
Всъщност точно тази вентилационна система (топлообменник) е единствената технологична част на една пасивна сграда. Въздухът, който издишат обитателите и който се изхвърля от сградата, влиза в този уред, посреща новопостъпващия в сградата въздух и му предава от топлината си.
Струва ли си
В Европа вече има компании, които предлагат фабрично изработени еднофамилни къщи на цени, конкурентни с тези със стандартни конструкции. Въпреки това в повечето случаи високото качество на компонентите на пасивното строителство се отразява на относително по-високата му цена. Средното оскъпяване на строителната себестойност, за да бъде достигнат стандартът за пасивна сграда, е не повече от 10% до 15% в сравнение с цената на сграда, която отговаря на всички съвременни европейски норми. По-големите разходи идват от системата за вентилация, която за къща от 250 кв.м струва около 14 000 лв. За сметка на това обаче няма нужда от котли, тръби и радиатори. Трислойният стъклопакет също вдига разходите – той е близо два пъти по-скъп от стандартния. Фасадата също е по-скъпа, особено ако тухлената зидария се замени от сандвич-панели. Единствената част от една пасивна къща, която може да излезе по-евтино от строежа на конвенционална къща, е покривът заради липсата на стоманобетонна плоча. Арх. Николов също смята, че пасивната къща е с до 15% по-скъпа от строежа на обикновена, но отговаряща на съвременните изисквания сграда. Според него обаче тази по-висока цена ще се избие от значително по-ниските разходи само в рамките на около десет години.
„За потребителя пасивната къща означава много висок комфорт във всяко отношение, особено на топлинен и звуков. Освен това не се налагат ремонти заради кондензиране на влага и поява на плесени“, казва архитектът. Не на последно място – самата сграда има много по-висока остатъчна стойност и заради високата устойчивост и дълготрайност на материалите.
Освен това и в България вече има проект за фабрично построени сглобяеми пасивни сгради – на студио АРХЕ и компанията „Бг Хаус“. Заради автоматизацията на процеса цената е минимализирана и излиза около 1000 евро на квадратен метър – не повече средната цена на апартамент в блок в София.
За част от инвестициите за изграждане на такава къща може да се кандидатства с проекти, които да се финансират от фондовете на ЕС. Може и да се търси и съдействие от неправителствени организации в Германия и Австрия. Еврокомисията е предвидила и грантови схеми по различни програми за насърчаване на енергийната ефективност: SYNERGY, SAVE, ALTENER, THERMIE и ENERGIE. Право да кандидатстват обаче имат само неправителствени организации или стопански субекти.
Нулевоенергийните къщи
Според професор Кюнел, от една страна, строителството на енергоспестяващи жилища ще нараства заради непрекъснато увеличаващите се цени на конвенционалните енергоносители и от друга – заради нарасналите изисквания за спестяване на енергия. Николов припомня, че всички сгради в ЕС, чието строителство започне след 31 декември 2018 г., ще трябва да бъдат нулевоенергийни. Това са къщи, които произвеждат сами цялата енергия, от която се нуждаят, а в някои случаи и повече. В тях се комбинират енергийноефективни уреди и строителство с възобновяеми енергийни системи, като например слънчеви водни бойлери, слънчево електричество и дори геотермално или генерирано от вятъра електричество.
Изискването е част от пакет от предложения за промяна на приетата през 2002 г. „Директива за енергийна ефективност на сградите“. До началото на 2019 г. всички страни членки трябва да приемат правила, според които новостроящите се здания ще произвеждат толкова енергия, колкото и консумират. Това всъщност означава, че трябва да са пасивни и да използват възобновяеми енергийни източници.
И в България вече има асоциация
Вече е учредено специално сдружение с нестопанска цел „ИГ Пасивни сгради България“. В него влизат физически лица и фирми – предимно големи международни компании, заинтересувани в това този вид строителство да се развие бързо и в България. Сред целите на дружеството са да популяризира концепцията на пасивните сгради чрез разпространяването на професионална информация; да изтъква енергийната ефективност, комфорта на обитаване, приноса към екологията и финансовите предимства за собствениците, както и да направи възможна сертификационна процедура за стандарта. Предстои да бъде издадено и специализирано издание с информация за пасивните сгради, както и реформиране на вече съществуващата интернет страница на групата (www.passive.bg).
Колкото и да е ефективна слънчевата енергия, тя в много редки случаи осигурява 100% от нужната топлина през зимата. Почти винаги е необходим резервен източник на топлина.
Автор: Бойчо Попов
Виж статията в сайта на в. „Капитал“
Вестник „Капитал“, бр. 26