Първите къщи, облечени буквално с кожух от по-дебела изолация, които сами се отопляват и охлаждат, ще се появят в България след година и половина. В тоалетните обитателите им ползват дъждовна вода, а енергията за отопление и охлаждане се спестява чрез специален уред. Така къщите произвеждат по-малко въглероден двуокис в сравнение с традиционните.
Тези къщи се наричат пасивни. И докато в Германия и Австрия вече има наложен стандарт за строителството им и стари сгради се превръщат в „умни къщи“, в България те тепърва ще започнат да се изграждат с пилотен проект в столичния квартал Горна баня. Ползите и пречките пред изграждането им бяха представени на конференцията „Пасивни къщи“ в столицата вчера. Основната разлика за собствениците им, че спестяват значителен ресурс за енергия, но изискват по-голяма първоначална инвестиция.
Какво се пести?
Новите къщи използват енергия за отопление, топла вода и електроуреди над два пъти по-малко от традиционните – 120 кВтч на кв.м средно на година спрямо 200-300 кВтч. А само за отопление им са нужни едва 15 кВтч. Това е стандарт, наложен в Германия и Австрия през 90-те години на миналия век, обясни Стефан Антонов, съучредител на сдружението ИГ „Пасивни къщи“ и генерален мениджър на компанията за внос на строителни материали „Dow Benta България“. В тези страни над този стандарт сградите се смятат за нискоефективни. За енергийните спестявания допринася и разположението на стаите. То трябва да е на юг, така че да използват слънцето за отопление.
Разположението и мерките за енергийна ефективност позволяват да се поддържа средна стайна температура от 20 градуса през лятото и зимата, без да работят допълнителни електроуреди. Ползата за обитателите им е, че нямат нужда от постоянно работещи радиатори или климатици. „В такава къща стая от 20 кв.м може да се отоплява от няколко запалени крушки, свещи или телата на хората, които са в нея“, пошегува се председателят на ИГ „Пасивни къщи“ Георги Николов.
Отоплението, охлаждането и производството на топла вода на пасивната къща може да стане още и чрез термопомпа, обясни и Радослав Радушев, президент на варненската компания „Мегамат“, която също предлага пасивни къщи с алтернативна технология за строителството им. През лятото термопомпата осигурява пасивно охлаждане. Според Радушев отоплението и охлаждането с термопомпа намалява енергийните разходи от 3 до 4 пъти.
Допълнителна опция към „умните къщи“ е да имат захранване от възобновяем енергиен източник чрез слънчеви панели или от биомаса. Според експерти така домакинствата биха разтоварили електрическата мрежа, тъй като произвеждат за себе си, а ако продават на електроразпределителните дружества, те дори биха спечели от инвестицията.
Макар и енергийно ефективна, все пак пасивната къща е и по-скъпа за изграждане. Строителството й се оскъпява с между 10-15% заради въвеждането на енергоспестяващи мерки. Експертите обаче смятат, че инвестицията може да се възвърне от 7 до 10 години.
Най-скъпи в къщата се оказват прозорците, вентилацията и топлообменикът. Първоначално цените им в Германия са били твърде високи, но с развитието на технологиите материалите са поевтинели и вече се предлагат на цени, близки до средните на имотния пазар там, обясни още Антонов. Според експерти цената на разглобяема дървена пасивна къща вече достига 1000 евро на кв.м, колкото е средната цена на апартамент в качествените квартали на София.
Пилотният проект в Горна баня засега предвижда да се изградят две пасивни къщи за хора, които обаче могат си го позволят. „Водим разговори с Прокредит банк за финансиране на строителството им“, обясни Антонов. Там ще се построят и още 13 къщи, които обаче ще са ниско енергоефективни.
Липсват стимули за пасивните къщи
В България за разлика от останалите страни липсват данъчни облекчения, които да стимулират собствениците на пасивни къщи. В Австрия държавата покрива до 30% от стойността на инвестицията. ИГ „Пасивни сгради“ смятат, че това може да се промени с поправка в Закона за енергийната ефективност, с която да се въведат същите облекчения от данък сгради, каквито в момента има за сградите със сертификати за енергийна ефективност.
Според управителя на „Умни къщи“ Васил Минев при строителството им например компанията е трябвало да се пребори с община „Витоша“, за да може да събере дъждовната вода от покрива за използване на казанчетата на тоалетните. Причината била, че липсват изисквания в съществуващите наредби. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев обясни, че работна група подготвя законодателни промени, които да стимулират енергийната ефективност.
Австрия изгради най-високата
Първата пасивна сграда е построена през 1991 г. в Дармщат, Германия. Новият стандарт за строителство започва от къщите и жилищните кооперации. Най-високата пасивна къща е хижата „Шислхаус“ в Австрийските Алпи. Там е и най-големият жилищен комплекс. В Австрия вече има 8000 жилища и още 5000 се строят. Само във Виена пасивните сгради са 11. Там се санира и старото строителство.
В Германия са санирани панелни комплекси по този стандарт. В Австрия, Германия и Швейцария пасивни сгради са вече училища, църкви, болници, хотели, офис сгради, фабрики и дори панаирна палата. Повече от 20 хил. са пасивните сгради в Европа. В Португалия изградените пасивни здания спестяват над 50% от парниковите емисии.
Автор: Милен Енчев, Светлана Ненова
Вижте статията в сайта на в. „Дневник“
Вестник „Дневник“