Арх. Георги Николов: Стандартът „пасивна” сграда е най-високо вдигнатата летва
През последната година и половина темата за „пасивните” сгради все по-упорито навлиза в съзнанието и на строители, и на крайни потребители. Първоначалната представа наподобяваше някаква екзотика и доловим полъх от романите на Айзък Азимов и идеята как една къща се управлява напълно самостоятелно, сякаш има собствен интелект.
„Пасивните” сгради всъщност не са илюзия, те се случват и отдавна са факт по света. Създаването на предпоставки за широко разгръщане на строителството на пасивни сгради в България, с което да се постигне по-високо качество на живот и устойчива околна среда, е основната цел на Сдружение „ИГ Пасивни сградиБългария” у нас. За да ви запознаем по-подробно за концепциите за „пасивните” сгради и самото сдружение, се срещнахме с председателя му арх. Георги Николов.
Какво провокира създаването на Сдружение „ИГ Пасивни сгради България”?
Ще се върна малко назад във времето. През месец ноември 2008 г. с подкрепата на част от настоящите членове на сдружението организирахме семинар. Целта беше да покажем на хората концепцията за „пасивните” сгради. Той се проведе в хотел „Хилтън”. Постепенно видяхме нуждата и по-късно в още по-широк кръг решихме да създадем сдружение, което да популяризира и разяснява идеите за „пасивната” сграда.
А как смятате да постигнете това?
Сдружение „ИГ Пасивни сгради България” има идеи и дава конкретни предложения какво трябва да се направи. Целта ни е стандарта „пасивна сграда” да се промотира в България и да се създадат предпоставките за масовото строителство на „пасивни” сгради. Работим за информираността на обществото в няколко направления. Едното е крайният потребител, който определя търсенето, след това всички строителни специалисти и държавните институции. Те трябва да създадат нормативна база, стимули за енергийна ефективност. И всичко това трябва да се случи, за да има малко повече причини човек да се впусне в това „приключение”. Дори в момента стандартът има достатъчно предимства от гледна точка на енергийната ефективност, но все пак всички продължават да питат за поощрения от държавата.
Какви са предимствата в момента?
Основните предимства са енергийна независимост и безкрайно ниските сметки за енергия, а от друга страна високият комфорт на обитаване. Всички допълнителни инвестиции за постигане на стандарта се изплащат изключително бързо. Чистата икономика е основното предимство на „пасивната” сграда. Когато една сграда е енергийно независима, това означава по-голяма конкурентноспособност на собственика, както и по-висока стойност на имота.
Защо сградите се наричат „пасивни”?
Пасивната сграда е онази, в която може да се поддържа комфортен вътрешен климат без активни отоплителни или охладителни системи. Сградата се отоплява или охлажда сама, затова е „пасивна“. Архитектурните мерки са пасивни – ориентацията, групирането на помещенията вътре в сградата, как слънцето и сенките през годината се движат в и около сградата. Техниката за пасивна сграда е изключително проста, допълнителните средства не изискват автоматика, сложно управление, а обикновени неща като изолация – минерална вата, стиропор, които са с дълготрайност в пъти по-голяма от това на една машина, а са и много по-евтини.
Къде е разликата между ниско енергийна и „пасивна” сграда?
Пасивна сграда е стриктно дефиниран стандарт. Стандартът е европейски и е въведен от Passivhaus Institut, Дармщад, Германия. Това е частен институт, който преди 15 години построява първата експериментална пасивна сграда. С нея доказва функционалността на концепцията, след което я усъвършенства и я прави достъпна за всички. Стандартът е разпространен във всички европейски държави и по-слабо извън Европа.
Какво точно дефинира стандарта?
Стандартът има три дефинирани параметъра и те касаят единствено и само енергийната ефективност на сградата. Трябва да се подчертае, че това не е стандарт, който обхваща голямата тема за „зеленото” или устойчивото строителство. Първият параметър гласи, че енергията за отопление не трябва да надвишава 15 kWh/м2 годишно. Вторият параметър е, че общото потребление на сградата, включително за отопление и охлаждане, осветление, гореща вода, уреди и прочее, не трябва да надвишава 120 kWh/м2 годишно. Третият параметър касае въздухонепроницаемостта на сградата – тя не трябва да е повече от 0.6 за един час от нейния обем при провеждането на един специфичен вентилаторен тест.
Може ли една сграда да е „пасивна”, ако отговаря само на част от параметрите?
Ако една сграда спазва и трите параметъра, тя е „пасивна”. В противен случай – не е.
Стандартът поставя ли изисквания по отношение на изолацията на сградите?
За да се постигне това изключително ниско потребление на енергия, което често е десет пъти по-ниско от това на една конвенционална сграда, има множество мерки, които трябва да бъдат приложени. Една от тях е супер изолация с голяма дебелина. Другата важна мярка са качествени прозорци, с двукамерни стъклопакети. Това също има отношение към супер изолираността. Въздухонепроницаемостта на сградата трябва да е изключително висока. Уплътняването на сградната обвивка трябва да е проследена при всички съединения – детайли, при които един вид ограждаща конструкция преминава в друг, например от прозорец към стена, комините, тръбните съединения и т.н. Така се предотвратява неконтролируемото движение на въздуха и се спират огромни загуби на енергия.
Разпространено мнение е, че прозорците на пасивните сгради не могат да се отварят…?
Има десетина основни заблуди за пасивните сгради. Най-разпространената е именно тази – че в „пасивната” къща не трябва да се отварят прозорците. Това категорично не е вярно.
През зимата навън е много студено и тогава естествено прозорците на къщата са затворени, както са затворени на всички сгради, в които живеем. Има изследвания, че в една спалня, в която спят двама души, при затворен прозорец през зимата, концентрацията на въглероден двуокис сутрин се качва двойно над санитарно-хигиенните максимуми. Затова хората сутрин не могат да се събудят и се чувстват изморени. При „пасивната” сграда винаги се доставя пресен въздух и концентрацията на въглероден двуокис е константна и под максимума. (Шегуваме се, че в пасивната къща се спи по-добре, а арх. Николов казва, че се живее като на курорт.)
С какво се отопляват „пасивните” сгради?
Най-хубавото на пасивната сграда е, че няма нужда от стандартна отоплителна техника – котли, радиатори и прочее. Тази сграда се нарича пасивна, защото се отоплява от слънцето, от естествената си форма, архитектура и самата си същност. Подържа се комфортен микроклимат единствено чрез вентилационната система – онази, която през студените сезони доставя въздух, който само леко се дозагрява. Това е кардиналната разлика спрямо обикновените сгради. „Пасивните” сгради имат контролирана принудителна вентилация. Когато сградната обвивка е уплътнена много добре и целият въздух преминава през вентилационната система, само с един уред – рекуператор, се запазва над 90 % от енергията, която иначе бихме загубили с изхвърлянето на мръсния въздух от сградата.
Къде се монтира този рекуператор? Колко е голям?
В техническо помещение или в окачен таван. Размерът му зависи от големината на сградата. За една двуежажна къща от 200 кв.м. рекуператорът е голям колкото малък хладилник.
Довеждането на въздух до къщата през подземна тръба част от мерките за „пасивни” къщи ли е?
Това е опция, не е част от задължителните изисквания. В някои от случаите няма възможност за изграждането на подобна система заради липсата на пространство около сградата. При възможност обаче е целесъобразно да се предвижда, защото минимизира нуждата от климатизация лятно време. Така постъпващият пресен въздух се охлажда от земята до степен, при която сградата престава да има нужда от климатизация. А през зимата помага до голяма степен на отоплителната система.
Самото загряване с какво става?
По множество начини – с топлообменници вода-въздух, с електрически нагреватели, с малко газово котле, котел на биомаса и много други… Топлинният източник е толкова малък, че губи значение какъв ще бъде. Поне в моите проекти темата с какво точно да загреем въздуха допълнително идва винаги на последно място. Избира се между ток, газ, пелети – каквото е най-евтино или изгодно за инвеститора. Цената на електроенергията също губи значение, защото консумацията е изключително ниска.
В момента у нас какво е прието като стандарт?
Цялото ноу-хау за пасивните сгради идва от Passivhaus Institut, Дармщад. Вече са построени десетки хиляди сгради и са направени множество изследвания. Институтът е органът, който сертифицира пасивните сгради в целия свят. Самото сертифициране е на база построени сгради, а не проекти. За него се събира цялата документация за сградата, но основно се контролира дали са спазени трите параметъра на стандарта, които коментирахме горе. Сдружение „ИГ Пасивни сгради България” ще се опита да помогне за сертифицирането на всички пасивни сгради у нас, но подчертавам още веднъж, че сертифицира само Passivhaus Institut.
Все пак сертификатът ще се признава ли официално в България?
Стандартът пасивна сграда е въведен от частна институция и не е признат официално у нас. В момента е въведен официално в Австрия и Германия, като дори е задължителен за обществени сгради в няколко големи общини в тези държави. Много бързо се разпространява включително в източноевропейските страни, ние сме на опашката.
От кого зависи да се приеме стандарта в България?
Аз не очаквам той да стане задължителен и никой не се бори за това. Но както в Германия и Австрия е припознат от държавата като съществуващ, така трябва да се случи и тук. Държавата да каже: да, пасивните сгради са нещо добро, правете ги заради себе си, заради децата си, заради икономиката на страната, заради нашата независимост и конкурентноспособност, по-добре мислете за енергийна ефективност, а не за евтина енергия. Трябва да се дадат и поощрения – било то кредити с ниски лихви, грантове, по-нисък данък сгради или друг инструмент и нещата ще станат по-лесни.
Сертификатът за „пасивна” сграда има ли нещо общо със сертификатите за устойчиво строителство?
Не и трябва да се прави разлика. Устойчивото строителство е много по-широка тема, която обхваща темата за енергийната ефективност, но и много повече параметри: вода, материали, транспорт, отпадъци и др. Стандартът пасивна сграда е една много добра основа, върху която да се гради нагоре. При него изискванията към енергийната ефективност на сградата са много по-високи от тези на всички световни сертификационни системи за устойчиво строителство. Не е случайно, че най-изявените примери, сертифицирани в Германия като устойчиви сгради са от друга страна първо пасивни сгради.
Как се съотнасят изискванията за енергийната ефективност между двата стандарта?
При устойчивото строителство изискванията за енергийна ефективност са много по-невзискателни и почти се покриват с минималните изисквания на нормите за проектиране. Параметрите за пасивна сграда са най-високо вдигнатата летва в момента. Устойчивото строителство съдържа в себе си икономически, социални и екологични фактори. Стандартът пасивна сграда съдържа поначало само енергийна ефективност, но дава отражение отново в тези три сфери. Има огромен принос към икономиката заради спестяванията на средства за енергия и ресурси, допринася за по-високия комфорт и здравословна среда на обитаване и щади природата с това, че спестява милиони тонове въглеродни емисии. Устойчивата сграда третира енергия, транспорт, вода, отпадъци, строителна технология… много фактори, докато стандарта пасивна сграда разглежда нуждата от енергия при експлоатация на сградата. Двете теми се допълват помежду си и то много добре. Но на стандартите трябва да се гледат професионално и понятията не трябва да се бъркат. Има няколко световни стандарта, които изследват и сертифицират устойчивостта на една сграда – американската LEED, английската BREEAM, немската DGNB, както и други. Те са чудесни инструменти и никъде по света те не са в конкуренция със стандарта пасивна сграда.
Ако се стремим към устойчиво строителство в бъдеще, то досега какво е било строителството у нас?
Неустойчиво, потъпкващо околната среда и всичко, което имаме около нас – ресурси, природа, човек. Строяло се е по действащите към дадения момент в държавата норми, които не са били устроени с по-устойчив начин. Дори в момента нормите за проектиране на сгради, от гледна точка устойчиво строителство и енергийна ефективност, са назад с поне 10 години. От 2020 г. всички сгради в Европейския съюз трябва да са с нулева нетна консумация на енергия. Това означава, че цялата енергия, която е нужна за функционирането им, трябва да се произвежда на място.
Т.е. всички сгради трябва да са „пасивни”?
Точно така и нещо повече – на база на това те трябва да прераснат в нулево енергийни. А за да стане една сграда нулево енергийна, това означава като първа стъпка да се редуцира консумацията й на енергия до минимални стойности, за да може нужното количество да се генерира от слънцето, вятъра…
Това има ли вариант да се случи с наличния сграден фонд?
Да, но само ако се реновира по стандарта пасивна сграда.
С какво ще се прави това реновиране?
Изолацията трябва да е дебела, дограмата да е изключително качествена, да се въведат мерки за принудителна вентилация и всичко това да се направи със специализиран софтуер и методика за проектиране – PHPP.
Колко би била цената на квадрат?
При ново строителство оскъпяването е 10-15 %. За реновиране е трудно да се даде точна цена, защото има разлика в строителството, ориентацията на сградите…
Климатът оказва ли влияние при изграждането на „пасивни” сгради?
Разбира се. В топлите страни и 6-7 см изолация са достатъчни, но у нас дебелините са по-големи – над 30 см. Много важно е да се знае, че пасивната сграда трябва да отговаря на същите изисквания на стандарта независимо в коя точка на планетата се намира.
Има ли пасивни сгради в България?
У нас все още няма реализирани и доказани пасивни сгради. И докато една сграда не бъде изпитана и не докаже, че отговаря на трите параметъра на стандарта за пасивна сграда, тя няма да бъде призната като такава.
Има ли построени сгради, отговарящи на стандарта?
Един от проектите се намира във Варна, в местността „Пчелина”. При нея предстои да се проведе теста за въздухонепроницаемост. Ако се окаже успешен, със стойност под 0.6 h-1, ще може да се каже, че е една от първите „пасивни” сгради у нас. Има и други проекти, а кой ще бъде пръв само времето ще покаже.
За колко време се изплаща инвестицията в една „пасивна” сграда?
Ако се направят само задължителните неща за постигането на стандарта – супер изолацията, оптимизираните прозорци и вентилационната система и те се приложат разумно, оскъпяването е около 10 %. То се изплаща за под 10 години. За целта още при проектирането се използва софтуера PHPP. Той е въведен от Passivhaus Institut и помага за следене на енергийната консумация още по време на проектирането. Така могат да се заложат изолации с нужната дебелина, вентилационна система с рекуператор с нужната ефективност и други. Но относително най-скъпото нещо в една пасивна сграда обаче са прозорците и стъклопакетите.
Този софтуер безплатен ли е?
Не, но не е и скъп. Струва около 150 Евро. ИГ Пасивни сгради България има проект PHPP да бъде преведен на български и да се разпространява на достъпна цена, за да стане масов инструмент.
Има ли одобрени продукти и системи за „пасивни” сгради?
Passivhaus Institut сертифицира няколко вида компоненти за изграждане на пасивни сгради – прозорци, изолационни и вентилационни системи, с които е сигурно, че стандартът може да бъде постигнат.
Има ли български продукти, които да са сертифицирани?
Не, но има много сертифицирани от института продукти, които са представени в България. С популяризирането на стандарта у нас тези специфични продукти стават все повече, а цената им пада, стават все по-достъпни. И все повече компании обръщат погледа си към този бизнес.
Автор: Интервю на Петя МАРКОВА
www.1kam1.com