Сградната техника в пасивната сграда

Сградната техника в пасивната сграда

Не е случайно, че пасивните сгради са наречени именно по този начин

Пасивните сгради не се нуждаят от комплицирана сградна техника за достигане на характерната за тях впечатляваща енергийна ефективност. До голяма степен това е лоу-тек концепция. Консумацията на енергия, близка до нулевата, се постига основно с пасивни средства: ориентация, суперизолация, оползотворяване на вторичната енергия от инсталираните в сградата уреди. Погрешно е впечатлението, че пасивната сграда е съвкупност от най-обикновена сграда плюс някаква нашумяла съвременна техника, която дори противно на законите на физиката успява да постигне чудеса.

Принципът е точно обратният. Първо е необходимо да се постигне добрата ориентация на сградата за най-големи слънчеви печалби, както и суперизолацията и въздухонепроницаемост на външната обвивка. Тук става въпрос най-общо за активни изолации с дебелини не по-малки от 30-40 см по външната обвивка. С това почти се достигат параметрите на стандарта, а именно 15 kWh/m2 за отопление годишно. Остава само да се добави система за контролирана принудителна вентилация с възстановяване на енергията с рекуператор и целенасочено професионално проектиране.

Необходимата допълнителна енергия за отопление е толкова малко, че въпросът дали да ползваме електрическа енергия, газов кондензационен котел, котел на биомаса или друг източник губи значението си. Често се задава въпросът кое отопление е най-изгодно. Отговорът при пасивните сгради изненадващо е: „Най-изгодно е да нямаш нужда от отопление!”

С толкова малко необходима допълнителна енергия се оказва, че вентилационната система е напълно достатъчна за пренос на топлината до всяко помещение от сградата. Традиционната отоплителна система е вече ненужна. В пасивната сграда няма радиатори. С това се осъществяват значителни икономии на капиталовложения, които e по-добре да вложим в повече изолация и качествени прозорци със специални тройни стъклопакети. Изброените дотук средства са достатъчни за достигането на стандарта. От сградните инсталации най-важна за пасивността е вентилационната система. Това е много проста и ефикасна инсталация. Тя доставя пресен въздух до всички основни помещения на сградата без рециркулация на въздуха. Единственият високотехнологичен компонент на тази система е рекуператорът, в който се възстановява енергията с КПД над 80%. В него става топлообменът между постъпващия в сградата пресен въздух и изхвърляния навън отработен въздух. В него има единствено два качествени вентилатора и съвременен въздушен топлообменник без движещи се части. Контролът на вентилационната система е елементарен. Има само настройка на три позиции на скоростта на вентилаторите.

Това, с което се продължава нататък, са някои допълнителни мерки, свързани с допълнителни капиталовложения, които още повече подобряват енергийното ни поведение, но не са задължителни за постигане на пасивния стандарт. Най-доброто, което може да се направи, е да се набави малкото необходима за сградата енергия от възобновяеми енергийни източници. Това означава сградата да започне да си произвежда сама онова, което й е нужно. Така не е толкова трудно да се достигне и нулев годишен баланс на енергията. Възобновяемите източници на енергия са слънцето и земята под нас. Слънчева енергия добиваме със слънчеви колектори за гореща вода, плоски или вакуумно тръбни, а с фотоволтаични елементи се произвежда електричество. От недрата на земята с термопомпи може също да се извлече значително количествo енергия. Осъществява се чрез дълбоки сухи сондажи или с плитка хоризонтална разводка в почвата около сградата. Това са тръби, през които преминава пресният за сградата въздух, или флуид, който преминава през външния кръг на термопомпата. Тази техника е относително скъпоструваща. Тук икономическата обосновка на всяка отделна система е решаваща при първоначалното й залагане в проекта съобразно спецификата му. Не е разумно да се подхожда единствено с ентусиазъм към модерните технически средства, без да се преценява целесъобразността на вложенията в дългосрочен план. Погрешно е дори схващането, че инсталацията на тази техника винаги е природосъобразна и спестява въглеродни емисии. Трябва да си зададем въпроса колко енергия е нужна за производство на тръбите, термопомпите или фотоволтаичните модули. Ако те не работят със 100% от възможния КПД, те ще бъдат не само икономически необосновани, но ще бъдат и не природосъобразни.

Концепцията за пасивното строителство е примамлива именно защото е проста и ефикасна. Рядко е нужно да се впускаме в интегрирането на скъпоструваща техника, за да постигнем желаната ефективност.

арх. Георги Николов,
„Студио АРХЕ” ЕООД

Списание „Фасилитис“ февруари 2009 г.