Министерството на регионалното развитие и благоустройството в екип с учредената тази година асоциация "Информационна група Пасивни сгради" ще работят по промени в регулациите, с които да се създадат стимули за строителство на пасивни сгради в България. Това обяви днес министър Росен Плевнелиев на конференция за все още екзотичния за България строителен стандарт, организирана от асоциацията, в която участват архитекти, инженери, консултанти и производители на материали за енергийно ефективно строителство.
Изграждането на първите пасивни сгради в България ще започне следващата пролет, те ще са част от жилищен комплекс нискоенергийни еднофамилни "Умни къщи" в столичния кв. Горна Баня. Това обяви инвеститорът Васко Минев от фирма "Васкони". Проектът на комплекса е на студио "Архе", управлявано от арх. Георги Николов, който е председател на новата асоциация. Две от къщите ще бъдат изградени по пасивния стандарт. Той включва радикални мерки за енергийна ефективност – топлоизолация с дебелина около 30 см., включително на покрива, прозорци, които пропускат минимум топлина – обикновено трислоен стъклопакет и въздухообменник (рекуператор), при който излизащият от сградата въздух предава температурата си на влизащия и така запазва климата в сградата. Задължително условие при пасивните сгради е и южното изложение, за да се възползват максимално от слънцето и да се сведе до минимум нуждата от активна климатизация – отоплителни уреди и климатици. Сградите, постигнали стандарта, харчат максимум 15 киловатчаса енергия на кв. м. годишно за отопление и охлаждане, което е около 10 пъти по-малко от енергията, необходима в конвенционалните сгради. "През зимата за затопляне на стая от 20 кв. м. в такава сграда е нужна мощност от около 200 вата – колкото е топлината, излъчвана от няколко крушки, няколко свещи или пък няколко души", каза арх. Георги Николов. Според статистика на асоциацията на отоплението и охлаждането се падат 3/4 от разходите на домакинствата за енергия. "Въздухообменникът поддържа комфорт в домовете и е много подходящ за хора с респираторни заболявания, защото разполага с филтър, който пречиства влизащия въздух от вредни вещества и полени през пролетта", изтъкна той.
По този стандарт могат не само да се строят нови, а и да се реновират стари сгради, посочиха от асоциацията. По този начин вече са ремонтирани множество стари кооперации и жилищни блокове в Германия, включително панелни. Австрия вече съперничи на Германия по брой пасивни сгради и неотдавна там те са прехвърлили 3 милиона квадратни метра площ. Сред тях има жилищни комплекси, офис сгради, фабрики, панаирна палата и дори една хижа в австрийските Алпи, посочи Николов.
Мерките за покриване на стандарта в България ще оскъпяват с около 15 % сградите, каза Васко Минев. "За сравнение, в Австрия, където изискванията за енергийна ефективност в новите сгради са по-високи, оскъпяването е между 9 и 12 %", обясни той. Инвестицията се възвръща в рамките на 10 години от спестени разходи за енергия, каза Минев.
В България вече има още няколко проекта за пасивни жилищни сгради, но засега няма нито един реализиран.
Автор: Милен Енчев
Вижте статията в сайта на в. "Дневник"
Вестник “Дневник”
http://