Архитектурно студио Архе

За нас "еко" не е само рекламна сричка без съдържание.

Начало / Концепция / Пасивна къща / Колко струва пасивната къща?

Колко струва пасивната къща? 

Неоспорим е аргументът, че допълнителните вложения при пасивните сгради се изплащат, независимо за какъв период от време. За разлика от тях традиционните сгради не само не се изплащат, но всеки месец ни струват все повече пари.

Но все пак колко повече струва построяването на една пасивна сграда? Ще дадем конкретен отговор на този въпрос, на базата на анализ на няколко наши реализирани проекта.

Анализирахме много подробно разходите за построяването на две от построените от нас пасивни къщи: тази в с. Лозен, София и тази в с. Кладница - обекти, които стриктно контролирахме финансово, изпълнявайки функцията на проект мениджър. Това са еднофамилни къщи, където съгласно направените в Европа статистически анализи, допълнителните разходи за постигане на стандарта са най-високи. При многофамилните жилищни сгради, допълнителните разходи са по-ниски.

Колко е оскъпяването на една пасивна къща?

Най-напред ще изтъкнем на колко възлизат допълнителните инвестиции за постигането на стандарта пасивна къща в сравнение с построяването на една обикновена къща, която е построена с качествени материали и спазва действащите в България норми за енергийна ефективност. За къщата в с. Лозен, като процентно съотношение на допълнителните от общите разходи изчислихме 9,08%, а за къщата в с. Кладница съответно изчислихме 5,93% от общия бюджет. Тази калкулация направихме чрез подробен анализ на дебелините на изолациите на външните конструкции на една аналогична примерна сграда, задоволяваща минималните нормативни изисквания и пресметнахме стойността на инвестицията, която беше вложена на нашите обекти: в по-голяма дебелина на изолациите по стените, по подовете и по покрива, в по-качествени прозорци с тройни стъклопакети - със сертификат от Passivhaus Institut Darmstadt, във вентилационна система със сертифициран рекуператор, в материали за въздухоплътност и накрая в Blowerdoor test за доказването на постигнатия ефект. Вярно е, че и двата обекта са над средното ниво, разгледани като крайна строителна цена за сградата - за къщата в с. Лозен тя възлиза на 907 Евро/м2, а за къщата в с. Кладница цената е 954 Евро/м2. Изчисленият от нас процент оскъпяване и за двата обекта потвърждава изводите на проекта CEPHEUS, който е анализирал резултатите от десетки построени пасивни сгради в Европа и който посочва среден процент на оскъпяване от 8%.

Допълнително изчислихме, че за постигането на плюс-енергиен баланс, чрез инсталирането на 12 бр. слънчеви колектори за битова гореща вода и 12.25 kWp фотоволтаични панели на къщата в с. Кладница, са инвестирани общо 12.35% от общия бюджет за сградата, които включват и оскъпяването (5.93%) за достигане на стандарта "пасивна" къща.

Направихме също така извода, че ако изискванията на клиента ни доведат като цяло до по-ниска строителна стойност на самата къща, то процента за оскъпяване, за да стане къщата "пасивна", ще се повиши. Но дори да приемем, че строителната стойност е с 30% по ниска, то оскъпяването ще бъде не повече от около 10%. Ние считаме, че дори това число е приемливо, защото в проекта винаги могат да бъдат направени други приемливи компромиси и оптимизации, които да редуцират крайната цена с 10%. Нека дори в краен случай да предприемем намаляване на площта на сградата с 10%. Това би било много по-разумно  като подход, ако за сметка на този компромис сградата е станала "пасивна". Възможна е и друга оптимизация - да премахнем тухлените зидове от външните стени, които само заемат крупна "мъртва" неизползваема и скъпа площ. По този начин постигаме повече използваема площ, на по-ниска цена. Възможни са и още много други рационализации, с които можем да постигнем "пасивна" къща на същата цена като за конвенционална.

Рентабилна ли е пасивната къща?

За да изчислим рентабилността на допълнителните разходи не е правилно просто да ги разделим на спестените разходи за енергия и така да получим за колко години ще се откупи инвестицията. Срокът на откупуване често е важен, когато преценяваме инвестицията си, защото е свързан с риска в макроикономическите условия. Ако направим това за къщата в с. Лозен бихме получили 16 г., а за къщата в с. Кладница 10 г. срок на откупуване на инвестицията. Виждаме, че тази величина е твърде различна на двата обекта. Считаме обаче, че този елементарен метод за изчисляване на срок на връщане на инвестицията е погрешен. Нещо повече, той не се практикува от икономистите и банкерите. Най-приложимият и правилен е методът на динамична калкулация на капитализираните разходи. За целта изчисляваме нетната сегашна стойност на анюитета на инвестиционните разходи за енергийна ефективност (минус остатъчната стойност) и разходите за енергия през периода, за който изчисляваме (25 години). Взимаме в предвид всички фактори, които влияят в тази сметка. Това са срока на амортизация на съответните компоненти на сградата, срока за който ще вземем кредит от банката, за да реализираме тези инвестиции, съответно и лихвения процент на банката. Дори да инвестираме собствени средства, а не от кредит, трябва да изчислим каква би била тяхната бъдеща стойност за същия период, ако ги депозираме в банка. Ето защо резултатът от изчислението за рентабилността в крайна сметка е подобен също и в този случай.

За да изчислим рентабилността на инвестициите пресмятаме "цената за спестена енергия". Това означава колко средства трябва да вложим, така че да спестим 1 kWh енергия. Идеята е, че така можем директно да сравним изчислената цена за спестен kWh енергия с очакваната, консервативно прогнозирана бъдеща цена на енергията. Сравнението е между две числа с еднаква мерна единица. Подробно, за всички конкретни мерки за енергийна ефективност за постигане на стандарта "пасивна" къща изчислихме цена за спестен kWh енергия за всяка отделна мярка, например за по-голяма дебелина на изолацията по покрива, за по-качествени прозорци и т.н. Накрая обобщено изчислихме обща цена за спестен kWh енергия за общо всички мерки. За къщата в с. Лозен цената за спестен kWh енергия калкулирахме на 0.11 Евро/kWh, а за къщата в с. Кладница 0.07 Евро/kWh. Подробните резултати можете да прегледате в таблиците. И при двата обекта обобщената цена за спестен kWh енергия е по-ниска от заложената прогнозна бъдеща цена за енергия, която допуснахме - 0.12 Евро/kWh. Към момента на изчислението 2013 г. цената беше 0.09 Евро/kWh. Обърнете внимание, че допускането ни за бъдещата цена на енергията е много консервативно, защото тенденцията към 2038 г. е за значително по-висока цена на енергията 0.12 Евро/kWh.

Цена за спестен kWh енергия за обект Пасивна жилищна сграда в с. Лозен

 

 

Цена за спестен kWh енергия за обект Плюс-енергийна жилищна сграда в с. Кладница

 

Реализация на сградата

Има още един чисто икономически аспект, който трябва да анализираме. През 2020 г., съгласно дългосрочните стратегии и директивите на ЕС, които вече са актуални и в България, енергийната ефективност на ниво "пасивна" къща ще бъде превърната в норма и у нас. Въпросът е каква ще бъде продажната цена на сградата през 2020 г. ако през 2015 г. я построим да отговаря на значително занижени стандарти за енергийна ефективност. Отговорът е, че ако през 2020 г. ще се строят само пасивни къщи, то всички по-неефективни от тях обекти ще започнат да поевтиняват и ще е по-трудно да се продадат или отдадат под наем.

Изводи

Ако взимам в предвид само и единствено икономическите аспекти на въпроса, изводът е че инвестицията в мерки за постигане на стандарта "пасивна" къща в България е рентабилна. Ако банковите лихвени проценти паднат, цените на енергията се покачат или възникнат грантови програми за ново строителство на пасивни сгради, инвестицията ще стане още по-рентабилна. Икономическите параметри обаче не са единствените. На везните веднага застават и всички предимства освен десетократно редуцираните месечни сметки за енергия, които печелим със стандарта "пасивна" къща. Това са изключителният топлинен и акустичен комфорт, както и незаменимото преимущество на винаги пресния и чист въздух в помещенията. Не на последно място е енергийната независимост, която ще става все по-желана с повишаването на цената на енергийните носители.

И за финал отново ще повторим, че допълнителните вложения при пасивните сгради се възвръщат обратно, независимо за какъв период от време. За разлика от тях традиционните сгради не само не се изплащат, но всеки месец ни струват все повече пари, защото цената на енергията расте, доста често непропорционално с доходите ни.

Ето защо ние и нашите клиенти строим пасивни, дори плюс - енергийни сгради. Това е не просто увлечение от ентусиазъм, а прагматична стратегия, която почива на верни сметки на добре информирани хора.